Зелето е една от онези храни, които присъстват редовно на българската трапеза. Прясно, задушено, на салата, в супа или ферментирало като кисело зеле — то е евтино, достъпно и може да бъде част от разнообразното хранене.
Но както при почти всяка храна, и тук има една важна подробност: това, което е подходящо за един човек, може да създаде проблеми на друг.
Особено внимание може да е необходимо при хора с определени храносмилателни оплаквания или при тези, които приемат специфични лекарства.
Това обаче не означава, че зелето е „вредно“ или че всички хора от дадена група трябва напълно да го изключат. В много случаи значение имат порцията, индивидуалната поносимост и начинът, по който е приготвено.
Ето кои хора е добре да бъдат по-внимателни.
1. Хората със синдром на раздразненото черво и чувствителна храносмилателна система
Първата група са хората, които често страдат от подуване, газове, коремни болки, промени в изхожданията или други симптоми, характерни за синдрома на раздразненото черво.
При тях определени храни могат да предизвикват по-силна реакция, отколкото при останалите.
Причината е свързана с начина, по който някои въглехидрати се разграждат и ферментират в червата. При чувствителни хора това може да доведе до повече газове, подуване и дискомфорт. Monash University, един от водещите центрове за изследване на FODMAP храните и синдрома на раздразненото черво, посочва, че хранителните реакции са индивидуални и че някои зеленчуци могат да предизвикат симптоми при определени хора.
Интересното е, че не всяко зеле трябва автоматично да бъде изключено.
Дори обикновеното прясно зеле може да бъде поносимо в определено количество, докато различният начин на обработка може да промени неговия FODMAP профил. Например Monash посочва, че обикновеното зеле е с ниско FODMAP съдържание при стандартна порция, докато ферментиралото зеле може да има различен профил.
Затова човек със синдром на раздразненото черво не бива автоматично да си казва: „Повече никога няма да ям зеле.“
По-разумният въпрос е: Какво количество понасям и в какъв вид?
При някои хора малка порция може да не създава никакъв проблем, докато голяма купа салата или голямо количество кисело зеле може да доведе до неприятно подуване.
2. Хората, които приемат варфарин или подобни антикоагуланти
Тук става дума за нещо съвсем различно — не за непоносимост, а за взаимодействие между хранителния прием на витамин K и определени лекарства.
Зелените листни зеленчуци и някои видове зеле могат да допринасят за приема на витамин K. Витамин K участва в процесите, свързани със съсирването на кръвта.
Според Националните здравни институти на САЩ хората, които приемат варфарин и сходни антикоагуланти, трябва да поддържат постоянен прием на витамин K, тъй като резките промени в количеството витамин K от храната могат да повлияят на антикоагулантния ефект.
Тук има една много важна разлика.
Това не означава, че човек на варфарин задължително трябва да спре да яде зеле.
Проблемът може да бъде внезапната промяна.
Например, ако човек обичайно почти не яде зеленчуци, а изведнъж започне да консумира много големи количества храни, богати на витамин K, това може да има значение за лечението.
Затова при прием на варфарин не е добра идея самостоятелно да правите големи промени в храненето си.
По-безопасният подход е да обсъдите хранителния си режим с лекар или фармацевт, който следи терапията ви.
Особено важно е да не променяте дозата на лекарството сами.
3. Хората, които забелязват, че зелето предизвиква силно подуване и газове
Тази група е по-широка.
Не е необходимо човек да има официално диагностицирано заболяване, за да забележи, че определени количества зеле не му понасят добре.
При някои хора зеленчуците от семейството на зелето могат да бъдат свързани с повече газове или чувство за раздуване на корема.
Това не означава непременно, че има заболяване.
Храносмилателната система произвежда газове естествено, а ферментацията на определени въглехидрати от чревните бактерии е нормална част от храносмилането. При хора с по-чувствителни черва обаче газовете и разтягането на червата могат да бъдат много по-неприятни. Monash обяснява, че при синдрома на раздразненото черво ферментацията и натрупването на газове могат да допринесат за подуване, болка и промени в изхожданията.
И тук количеството има значение.
Една малка порция може да бъде напълно приемлива, докато голямо количество, особено ако е комбинирано с други храни, които предизвикват газове, може да доведе до сериозен дискомфорт.
Затова е полезно да наблюдавате собствената си реакция.
Ако след консумация на зеле редовно получавате силно подуване, болка или други неприятни симптоми, не е разумно просто да продължавате да увеличавате количеството.
Вместо това може да се обсъди хранителният режим със специалист.