Но за едно дете те могат да изградят усещането, че е обичано и прието.
Любовта не означава да предпазим детето от всяка болка
Тук има една важна разлика.
Да обичаме детето не означава да премахнем всяка трудност от живота му.
Децата неизбежно ще падат, ще се разочароват, ще губят игри, ще се карат с приятели, ще получават откази и ще преживяват моменти, които не могат да бъдат поправени с една прегръдка.
Ролята на родителя не е да направи живота напълно безболезнен.
Това е невъзможно.
Ролята му е да покаже:
„Когато ти е трудно, няма да бъдеш сам.“
Това е много по-ценно.
Защото постепенно детето научава не само как да се радва, но и как да преминава през трудните моменти.
Една прегръдка може да промени целия ден
Представете си дете, което е имало лош ден.
Може да е паднало.
Може да е било скарано.
Може някой да му е казал нещо неприятно.
Може просто да е изморено.
То се прибира вкъщи и вместо да чуе „Какво пак си направил?“, чува:
„Ела тук.“
Следва прегръдка.
Без разпит.
Без обвинения.
Без бързане.
Само няколко секунди близост.
Проблемът може да остане.
Но усещането вече е различно.
Защото детето знае, че има място, където може да се върне.
И това място се нарича дом.
Нека не пестим сърцата
Понякога смятаме, че хората около нас знаят, че ги обичаме.
Вероятно знаят.
Но това не означава, че не трябва да им го показваме.
Кажете на детето си, че го обичате.
Прегърнете родителите си.
Обадете се на човек, за когото отдавна мислите.
Попитайте приятел как се чувства.