Здравейте, мили хора! 🌷
Дълго се чудех дали да споделя това с вас.
Не защото промяната е нещо кой знае колко голямо.
А защото за мен тя означава много повече от една нова прическа.
Аз съм на 73 години.
През живота си съм имала различни прически, различна дължина на косата, различни цветове и моменти, в които съм се чувствала прекрасно, както и такива, в които не съм била напълно доволна от начина, по който изглеждам.
Но с годините човек започва да свиква с определен образ.
Свикваш да се виждаш по един и същи начин в огледалото.
Свикват и хората около теб.
И точно тогава една малка промяна може да се окаже много по-емоционална, отколкото си представяш.
❤️ „Не си режи косата толкова!“
Това чувах от семейството си.
Когато споделих, че искам да подстрижа косата си много по-късо, почти всички имаха мнение.
Един човек каза, че дългата коса ми стои по-женствено.
Друг ме попита защо изобщо искам да правя такава промяна.
Някой ме предупреди, че после може да съжалявам.
А аз слушах.
Слушах всички.
Замислях се.
Гледах се в огледалото.
И си казвах:
„Ами ако наистина не ми отива?“
След това обаче идваше друг въпрос:
„Ами ако всъщност ми хареса?“
И тогава разбрах нещо много просто.
Ако не опитам, никога няма да разбера.
✂️ И един ден просто казах „да“
Отидох при фризьора.
Признавам си – имах малко притеснение.
Не заради самото подстригване.
А заради момента, в който щях да видя отражението си.
Знаете ли онова чувство, когато сте свикнали с нещо с години и изведнъж то се променя?
Точно така се почувствах.
Косата падаше кичур след кичур.
И аз гледах.
Първо ми беше странно.
После започнах да се усмихвам.
Когато прическата беше готова, фризьорът ми подаде огледалото.
Погледнах се от всички страни.
И първата ми мисъл беше:
„Това съм аз… но по различен начин.“
Не мога да кажа, че веднага се влюбих в новата си визия.
Мисля, че никой не може да свикне с голяма промяна за пет минути.
Но почувствах нещо друго.
Лекота.
Буквално.
И някакво приятно усещане, че съм направила нещо по собствено желание.
🌷 Понякога не става дума само за косата
Колкото повече мислех за това, толкова повече осъзнавах, че прическата всъщност е само повод.
Истинският въпрос беше:
Имаме ли право да променяме начина, по който изглеждаме, независимо на каква възраст сме?
Аз мисля, че да.
На 20 години искаме да експериментираме.
На 30 опитваме различни стилове.
На 40 откриваме какво ни харесва.
На 50 вече знаем какво ни отива.